24.05.2013 Да познаваме своя род, език и култура!

По това време на годината и тази дата за нас са повод да усетим посланията на народа ни от векове назад и да се вслушаме в корените си. Да помислим доколко чуваме словото, което е предадено нам, и доколко съумяваме да предадем думите на идните след нас. Словото, така, както модерно се изразяваме, не е само средство за комуникация. То е нещото, с което се себепознаваме и познаваме света, в който живеем. А буквите са това, което ни е завещано.

Във време, в което всички много обичаме да се наричаме international, има ден в нашия календар, в който е редно – и аз с много голямо чувство за чест правя това – да обърнем внимание на следното: никой не може да бъде international, ако първо не е national. Никой не може да се нареди сред равните си в света, ако не може да открие силата на собствения си народ, на собствената си култура, да я разпознае и да ги предаде по-нататък.

Предизвикателствата – такива, каквито днес усещаме пред нашия народ – не започват от днес. Те са съществували много далеч преди нас. И далеч преди нас е имало много големи по численост народи, по-силни народи и езици, които са имали силно влияние. Това, че предците ни са съумели да отстоят не само нашето право на достойнство, но и правото на други народи, ни дава едно особено усещане – че имаме дълг. Нека не омаловажаме посланията на вековете, да не се изкушаваме от големите, от силните на деня, да не забравяме, че нам може би се пада и отговорноста, и честта да предадем на идните силата на корените, словото и буквите.

Поздравявам всички колеги, всички ученици с празника на буквите, на словото, на духовността, на Светите братя Кирил и Методий!