Древен Рим по книжните лавици и в девети клас
В часовете по латински език и римска култура в гимназията се обсъждат и книги, свързани с живота в Древен Рим. Много съвременни писатели се възползват от важните личности от древността и от любопитни исторически събития, за да ги превърнат в център на своите романи и да покажат на читателите си, че историята се повтаря и че във всички епохи хората се вълнуват от едни и същи неща.
Ето само някои от прочетените от учениците от деветите класове заглавия, по които те писаха литературни рецензии: „Quo vadis” от Хенрик Сенкевич – вечната класика за ранното християнство и пищно описаната епоха на Нерон; историята за легендарния тракиец „Спартак” от Рафаело Джованьоли и българската версия с автор Владимир Цонев, „Пазителките на гълъбиците” от Алис Хофман – вълнуващ разказ за съдбата на четири жени и трагичното падане на еврейската крепост Масада под властта на римляните; криминалните романи на Пол Дохърти „Домина”, „Вечната маска на смъртта” и „Имперски убийства”, ситуирани по улиците на Древен Рим, но съчетаващи напрежението и тръпката на съвременен трилър; „Мечът на Атила” от Мартис Къртис Форд; и да не забравяме романа, по който са направени най-добрите британски сериали – „Аз, Клавдий” на Робърт Грейвс, както и много други.
За някои от учениците това бе първа среща с исторически романи, други откриха нови любими автори и нови жанрове. И тази среща ги накара да направят някои изводи не само за Древен Рим, но и за днешното време.
„На мен лично книгата („Императрицата на седемте хълма”, Кейт Куин) ми хареса и бих препоръчала да я прочете всеки, който иска да остане верен на себе си, следвайки доброто, човешкото и справедливото във всеки момент от живота си. Нека взимаме пример от достойните хора, като император Траян. Нека не забравяме, че животът поднася най-различни предизвикателства, които могат да ни повлечат в различна посока от достойната и никога да не постъпваме като императрица Плотина. Защото в живота има по-висша сила от нас, която винаги подкрепя доброто и наказва лошото.” Магдалена, 9a.
Елена от 9а за „Домина” на Пол Дохърти. „Намерих за много интересно как беше изобразен животът на императрицата. Историята й не беше като детските приказки с щастлив край, а точно обратното. Историята на една жена, преминала през множество препятствия, за да постигне желаното. Изненадана съм, че човек може да бъде толкова добър, верен и всеотдаен, но и толкова лош, коварен и безскрупулен в името на властта.”
Александра от 9а за „Дъщерите на Рим” от Кейт Куин. „Ако героите и случките се пренесат в XXI в. и романът не се счита за исторически, то той би бил поставен на почетно място на рафта с книги до романи като „Тетрадката” на Никалъс Спаркс и „Открита пред теб” на Силвия Дей. Става въпрос за дамска проза четена – и писана – от жени след 40 годишна възраст, които се отегчени от любовния си живот – ако изобщо имат такъв.”
„Хубаво е да се прочете книгата („Аз, Клавдий”, Робърт Грейвс) от юноши, за да ни отвори сетивата и мирогледа. Но за да има по-голям ефект и да усетим емоциите на автора, трябва да препрочетем романа в по-зряла възраст. Тогава ние ще можем да съпоставим по-добре себе си и начина на живот на обществото ни с това в миналото.” Кристиана, 9в.
Поли Мичева