Андрей Ходкевич от Випуск 2007 на Международна гимназия Златарски спечели първа награда за архитектурния си проект "Изкуственият град"

Андрей Ходкевич от Випуск 2007 на Международна гимназия Златарски спечели първа награда за архитектурния си проект “Fake City”. 126 проекта на български архитекти и инженери, завършили в Европа и САЩ, участваха в конкурса “Академия ГРАДЪТ”. Андрей Ходкевич спечели голямата награда в категория „Градове и инфраструктура“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Визитка: Андрей Ходкевич, Випуск 2007
Образование:
International Baccalaureate Diploma: Международна гимназия Златарски
BSc Architectural Technology, VIA University College, Хорсенс, Дания
MSc Architecture – Politecnico di Milano, Италия
В момента: архитект в Aedes Studio
Интервютата са препубликувани от gradat.bg и списание: Grazia 

Каква е ролята на музея на бъдещето? Как институцията отговаря на бързо променящите се условия на дигиталната ера? В свят на масова комуникация и неконтролируем растеж ние ставаме свидетели на информационната революция, която редефинира нашата представа за възприятие на действителността. Период на глобализация, в който културните институции губят своите позиции в съвременното общество, да не говорим за бъдещото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Музеят е централен образ в градската йерархия, който успява да опази и продължи физическото и интелектуалното наследство на света. За нещастие често музеите не успяват да отговорят на високите нива на дигитализация на нашето общество. Дълбоко вкоренени в своите класически средства за изказ, днешните музеи се превръщат в гробници на собствената си идея.

Нова динамика, излагането в мрежата на всички творби почти в реално време, наблягането на процеса за сметка на резултата, консумацията на творби чрез съвременните медии – всичко това е едно предизвикателство към понятието за музей като контейнер, като една стационарна кутия, в която се излагат художествени продукции.Както предсказва Уолтър Бенджамин, дигиталните (механични по негово време) репродукции на продуктите на изкуството водят до загуба на тяхната аура, но в същото време ги правят достъпни за масите.

 

 

 

 

 

 

 

А как би могла информационната революция да допринесе за трансформацията на архитектурния език?Невидимият музей е прототип за една нова визия за архитектурно пространство, базирана на взаимодействието на динамичните земни полета, създаващо дигитална глобална структура. Концепцията се базира на принципи, адаптирани от информационната революция, в чиято зора имаме възможността да живеем. Взимайки пример от компютъра, тя се базира на три основни принципа – разделението между хардуер и софтуер, възможността за глобална свързаност и адаптивността на дигитални системи на различни устройства. Това е структура, която няма фиксирани физически стени, а взаимодействащи си полета. Вместо това тя е диалог между потребителя, автора и архитекта.

Тази свобода се базира на устройства, които гарантират нужните условия, за да може да се създаде временно пространство. Тези устройства са средства за манипулация на различни полета, като в случая примери са дигиталното поле (аугментирана реалност), въздушното, звуковото поле, и те се базират на съществуващи концептуални прототипи. Когато тези устройства заработят в унисон, те създават временна проява, пространствено помещение (пространство) за частни и обществени събития.
По този начин

Невидимият музей се появява, когато има нужда адаптира се към заобикалящата го средата и броя потребители и изчезва, когато няма посетители. Това е сграда-процес, която адресира едновременно музея като физическо възприятие (или не) и взаимодействието между музея като обществено пространство и градския контекст.

Ето едно интересно интервю, което препубликуваме от Списание: Grazia