Александра Алгафари (Випуск 2011): International Baccalaureate

Как да се справиш успешно в International Baccalaureate Diploma Programme: интервю с Александра Алгафари (Випуск 2011), която е част от екипа на Международна гимназия Златарски

Александра Алгафари завърши Международна гимназия Златарски с отличие през 2011 година с 39 точки в своята International Baccalaureate диплома и с отличен 5.93 в българската си диплома. Тя избра да продължи образованието си във Великобритания, в University of Exeter, специалност психология, където завърши успешно през 2014 г., а след това завърши и магистратура по психология в Marbella University, Испания. Занимава се с психология и психотерапия. Днес тя е част от екипа на Международна гимназия Златарски.

Преди да започнат собствения си път през IB Diploma Programme, учениците и техните родители четат многобройни информационни материали в училище, на сайта на гимназията или на сайта на IBO. В това интервю обсъждаме подробностите на учебния процес и какво точно се случва в класната стая, как всъщност да се справиш с IB и как да оцелееш.

International Baccalaureate (IB) дипломата има безкрайно много положителни страни и носи много привилегии. Но как да се справим добре и как да оцелеем в IB програмата?
Завърших гимназията с отличен 5.93. Но голямата ми гордост беше, че в IB дипломата си изкарах 39 точки (оценки 7 и на трите езика, оценки 5 по математика, биология и история и 2 бонус точки от Extended Essay и TOK essay) – напълно достатъчни, за да вляза във всички университети, където бях кандидатствала, а дори и с 3 повече от исканите от University of Exeter, където отидох да уча психология. University of Exeter е в топ 10 във Великобритания (т.е. добър е, trust me). Още по-ценно беше това, че сред колегите ми в университета имаше много други студенти от различни държави, които бяха минали по същия път. Така повтаряната ми в училище „международност“ на IB дипломата ми показа истинската си същност – не само, че и в чужбина знаят що е то IB, но и намерих приятели от Малайзия, Швейцария, Азербайджан, Кения, Хонг Конг, САЩ, само защото всеки от нас беше учил по международната програма и това ни сближи.

През годините съм срещала хора, уплашени от натоварването, количеството, сроковете, изпитите, предметите, оценяването, изпитите, очаквнията, есетата, пак изпитите, смисъла… има ли смисъл изобщо?! Има смисъл и въобще не е чак толкова трудно. Този страх го има, докато не навлезеш в програмата и не видиш от първо лице какво представлява тя всъщност. Не е толкова страшно.

Какви предмети избра да изучаваш в 11. и 12. клас?
Аз избрах да уча, освен задължителните предмети като литература, английски и математика, испански език, биология и история. Знаейки вече, че искам да уча психология, лесно избрах биологията и историята. Пък и не ме бива чак толкова с цифрите, така че икономиката и физиката някак автоматично се самоизключиха… Но съм убедена, че и тях да бях избрала, пак щеше да ми е интересно и да се справя чудесно заради начина на преподаване. Най-хубавото нещо в самото IB обучение е огромното разнообразие на нещата, които подлежат на оценяване (есета, презентации и т.н.) и разнообразието на методите, които учителите ни използват.

С какво ще запомниш обучението си тук?

Беше безумно интересно! Учителите ни вдъхновяваха да учим, учебниците ни бяха толкова интересни. Спомням си как в часовете по английски учехме нови думи с песента Hotel California на Eagles или превеждахме монолога на Хамлет на пловдивски диалект. За есетата, които се изпращаха за оценка в чужбина, имахме най-прекрасните теми – „Какво за мен е свободата?“, „Кой е най-хубавият подарък?“, „Кои са важните неща в живота?“. Но любимо ми беше, когато четяхме „Спасителят в ръжта“ и за домашно разигравахме отделните глави. Спомням си как веднъж си бях донесла възглавница и одеяло от вкъщи, за да изиграя спящата малка сестра на Холдън, главния герой.

Имахме много дискусии, имахме възможност да изразим мнение и да защитим позицията си.
Например, по история бяхме разделени на 2 групи и имахме домашно на тема като „Социалната политика по време на управлението на Хитлер“ – половината клас трябваше да изтъкне положителните аспекти, а другата половина – отрицателните. След това прекарвахме по цял час в разпалени дискусии, всеки, защитавайки своята позиция. Толкова се вълнувахме и докато пишехме историческите разследвания (Historical Investigation), които са част от оценяването по история в IB. Всеки от нас имаше възможност да избере тема и да проучи различните нишки от факти, причини, последствия и детайли. Беше изумително как всички и в дискусиите, и в писмените работи имахме мнение, всяко мнение беше подплатено от силни и добре обмислени аргументи и с лекота правехме препратки към други исторически теми и събития.

Имах възможност да изучавам произведения, които ми харесваха повече от онези, включени в програмата за българската диплома.
И досега съм влюбена в магическия реализъм на Исабел Алиенде и „Къщата на духовете“ или руската действителност в „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин. Обичам да пиша и непознатите текстове, които коментирахме и за изпитите и за писмените работи, които се оценяваха в чужбина, бяха невероятно колоритни и вдъхновяващи. Да ги коментирам беше абсолютно удоволствие. Сравнението на 2 произведения и на единия изпит, и в едната писмена работа, беше голямо предизвикателство, но чрез него успявах да погледна в душите на различните автори, да открия общочовешките ценности и как не сме толкова различни, откъдето и да сме, и истински да разбера болката на Ралица от едноименната поема на Пенчо Славейков, редом с писмото на Татяна до Евгений Онегин.

Правехме реални експерименти по природни науки, не скучаехме със суха теория
Колкото и да се разчувствахме в часовете по литература, в часовете по биология бързо се връщахме в истинския свят, дори понякога отлитахме в странния и причудлив свят на клетките и покълващите зърна. Колко беше интересно да гледаме какво става под микроскопа или да следим всяка седмица колко са ни покълнали бобчетата и всичко старателно да записваме, за да сглобим лабораторните си доклади след това. А тези lab reports ме научиха как после в университета да пиша същите и по психология, когато повечето ми колеги почти цяла година се опитваха да го схванат. Спомням си как в училище често гласувахме за това, чие описание на стъкълцето на микроскопа звучи най-достоверно и внимателно пропускахме да споменем кой колко пъти е обръщал стъкленицата или е забравил да полее боба.

Най-хубавото в IB програмата беше… забавлението.
То беше и нещото, което ни помагаше най-много, за да се справим с всичко. Забавлявахме се и бяхме вдъхновени от разнообразието. Когато нещо ни е приятно да го правим, то ни е и по-лесно, и нямаме проблем да се справяме с много от него наведнъж. А когато това е комбинирано и с бъдеща преспектива, успехът ни е гарантиран. Ако имаме някаква цел и знаем защо правим всичко, нещата, които правим в момента, придобиват съвсем различен нюанс.

Какво ще посъветваш настоящите ученици на Международна гимназия Златарски?
Аз знаех, че искам да се занимавам с психотерапия някой ден и всяка частица от IB така придобиваше смисъл. Едно е да правиш IB, защото просто е част от училище – тогава ще ти е и по-неприятно и по-скучно. Съвсем друго е, когато знаеш, че IB дипломата в Златарски ти проправя бъдещия път в живота по един необикновен начин – независимо дали става дума за нужните оценки за университета, или за това в каква личност те превръща това приключение.

Когато знаем какъв е смисълът на едно действие и защо го извършваме, неговите последици се удвояват. Въпреки че, каквото и да си говорим, без здрав сън много по-тягостно се случват нещата. Така че… спете! Ще будувате нощем, когато след последния IB изпит празнувате цяла седмица.