In Memoriam

Мила Мичева беше сърдечно, умно, целеустремено, прекрасно момиче, с което имахме щастието да преживеем годините в Гимназия Златарски. Тя завърши с отличен успех през 2010 година. В нощта срещу 1 февруари Мила е починала в катастрофа. Ще те запомним, Мила, като едно от най-лъчезарните деца, които сме обучавали. Почивай в мир! Поднасяме искрени съболезнования на семейството на Мила и на всички нейни близки.

Това, което ще прочетете, е откъс от интервю, което тя даде за училището само преди две седмици:

А.Ж.: Здравей, Мила, разкажи за тези, които не те познават, къде реши да продължиш образованието си и с каква специалност?
Мила: Продължих образованието си в Англия – University of Manchester, със специалност икономика и финанси.
А.Ж. Защо реши да продължиш образованието си в чужбина, чувстваше ли се подготвена за това, което предстои?
Мила: Не смятам, че образованието в България е достатъчно добро и ценено. Университетът, който завърших е сред най-добрите на световно ниво и е много добре познат на работодателите. Никога не можеш да бъдеш изцяло подготвена за това, което те очаква при такава промяна, но, доколкото е възможно, да – чувствах се подготвена.
А.Ж. Ако можеш да се върнеш назад в годините, можеш ли да разкажеш за спомените ти от гимназията?
Мила: Много харесвах учителския състав на гимназията. Разбирах се с учителите. Добромир Вецов ми беше класен и ми преподаваше английски. Научила съм много от него – неща, които смятах за полезни и такива, които мислех за излишни, а след това се оказаха полезни. Като цяло ни учеше да сме любопитни, да четем повече и да искаме повече. Това си остава валидно не само за гимназията, а за живота попринцип. Мая Тодорова ми беше учителка по български език и литература. Едно от нещата, които много харесвах беше, че ни караше да четем литература извън тази посочена в образователната ни система. Всички учители даваха най-доброто от себе си за нас. Винаги се опитваха да намерят нещо по-интересно, по-полезно, на което да ни научат. Никога не съм имала усещането, че някой е дошъл само, за да изчака да изтекат учебните часове и да си тръгне.
А.Ж.: Разкажи ни за реализацията ти в университета. Какви са най-интересните ти постижения, кои са най-интересните курсове. Карала ли си стаж и къде?
Мила: Програмата ми беше от 3 години, като всяка година имах право сама да избера повечето от курсовете си. Наблегнах на финансовите, но използвах възможността да мина и няколко за устойчиво развитие на икономиката. От друга страна, един от най-интересните ми курсове беше посветен на предприемачеството. По време на всяка лекция имахме гост – успешен предприемач, започнал бизнеса си от нулата. Беше много любопитно и полезно да чуя всички истории и съвети, които те споделиха.
А.Ж. Лесно ли се адаптира към университета и живота в чужбина?
Мила: Когато заминаваш в чужбина за дълго време е много важно с каква нагласа тръгваш. Аз се адаптирах лесно към живота и към хората. Малко по-трудно ми беше в академичната среда. Лекциите и семинарите бяха много интересни, с това нямах затруднения. По- трудно беше това, да разбера, че в университета не бях най-добрата в групата.. всички бяха най- добрите. Изведнъж се оказах в група с хора, които са също толкова (ако не и повече) успешни, любознателни, амбициозни. Състезателното ниво се вдигна. Но с времето, свикнах с темпото. След като завърших стана време да си търся работа. Прибрах се в България с идеята да си почина малко и след това започнах да разпращам CV-та. За мен нямаше значение дали ще остана в Англия или в България. И на двете места ми харесва. След 2-3 интервюта, попаднах на PPD.
А.Ж. Можеш ли да посъветваш учениците, които сега се развиват като личности и кроят плановете си за бъдещето?
Мила: Да се опитат да си създадат приятна атмосфера, където и да отидат. Ако заминат в чужбина, да не се затварят вкъщи и да излизат само на събития, организирани от BG Society, а да опознаят различни хора и култури. Да бъдат добре организирани – да не подценяват свободното си време, а да го оползотворяват (то ще става все по-малко).