До Белград и назад: Разказ за пътуването на групата на Гимназия Златарски в Сърбия

Група на Международна гимназия Златарски участва в международна конференция в Сърбия. Денис, Иван и Цветелина, заедно с учителката си по английска литература Детелина, разказват повече за своите впечатления.

Ние четиримата – Денис, Иван, Цвети и аз – сме в автобуса за София, на връщане от Белград, където присъствахме на международната конференция “International Days at Rudjer”, която се проведе в Rudjer Boshkovich IB World School. Монотонното движение на автобуса, сръбската музика по радиото и това, че сме единствените българи в автобуса ни кара да се чувстваме така, сякаш все още сме в Белград, на нощната обиколка с лодка по река Сава, например, където ни заведоха нашите любезни домакини на втория ден от престоя ни там.

Нищо чудно, че разговорът ни се върти около приключенията ни в Белград.

– Е, обзалагам се, че като се върнем в София, първото нещо, което ще ни попитат, е какво научихме от тази международна конференция – казва Денис с полушеговит и полусериозен тон, като се опитва да събере всичко, което научихме, в едно изречение.

– Ами, първо, имахме възможността да се запознаем с ученици от Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Словения, Босна и Херцеговина…и да обменим културен опит и академични познания с тях – отговаря Цвети на един дъх, като изброява страните участници на пръстите си.

-Е, да, всичко това е вярно, но звучи малко скучно, не мислите ли? Какво друго научихме? – пита Иван.

– Освен всичко друго, научихме и малко сръбски. Например, зная че “хвала” означава “благодаря”- казвам аз с усмивка, като се сещам колко лесно ни бе да общуваме на родните си езици и да се разбираме перфектно, въпреки че официалният език за общуване бе английски. В крайна сметка, макар че всяка страна от региона е уникална по свой си начин, имаме толкова много общи неща.

– Е, нека да бъдем сериозни – добавя Денис. – Темите, които дискутирахме, бяха наистина интересни. Дебатът “Ние сме 99%” наистина ми хареса. Подобни неща сме дискутирали в клас с учителя ни по икономика.

– И уъркшопа за процесите на интеграция на Балканите също беше интересен – допълва Цвети. – Беше ми полезен, нали съм си избрала да уча IB история.

– Лекторите от университета в Белград и от университета в Мюнхен също допринесоха много, като споделиха с нас своя професионален опит. Най-много ми хареса преподавателят от Мюнхен. Харизматичната му личност и увлекателният му начин на презентиране ме накараха да се замисля за моите умения да презентирам. Определено ми показа, че още имам да уча – добавя Иван.

– Освен това, ценните им презентации и информацията, която ни предоставиха, ни накара да се замислим за проблемите на нашия свят- казвам аз, като поглеждам през прозореца.

– Най-много се гордея с представянето ни във всички дейности – казва Цвети.

– О, да, наистина се представихме чудесно! Презентацията ни впечатли всички, да не говорим за академичните ни резултати – отбелязва гордо Иван.

– Трябваше да снимаме физиономиите им, когато ти, Иване, съобщи IB резултатите на Випуск 2011- казва Денис с усмивка. И аз се усмихвам при мисълта за това колко горда бях с моите ученици, когато се изправиха пред цялата аудитория да презентират и когато всички ги слушаха с интерес, впечатлени не само от английския им, но и от начина им на представяне на информацията.

– А дебатът – той пък беше много разгорещен, почти стигнахме до юмручен бой – добавя Цвети. – И двете страни защитаваха аргументите си много добре и затрудниха доста журито. Цвети наистина се разгорещи много по време на дебата.

– Да, вярно е – съгласява се Денис. Отначало не можах да реша кой е победител. И двамата защитавахте каузите си много разпалено, което си беше истинско предизвикателство за нас, журито.

– Въпреки това обаче, най-важното нещо бе не кой е победител, а какво сме научили – казва Иван, като така напомня и за основната цел на конференцията – да обменим опит и всеки да си тръгне духовно по-богат от Белград.

– Да, съгласна съм с Иван. Научих, какво е “aggregate demand”. Не го знаех преди. Добре, че не съм учител по IB икономика – добавям аз със смях.

– Ама, чакайте малко – прекъсва ни Цвети, развълнувана. – Хората ще искат да научат и какво друго сме правили в Сърбия.

Денис веднага отговаря: – Наистина се радвам, че имах възможността да видя сръбска дискотека. Изглеждаше доста добре отвън. Гледката доста ми хареса, компанията, с която бях, също.

– Не забравяме ли нещо? – изведнъж пита Иван. – Последната вечер посетихме клуб, където много талантлив сръбски банд свиреше песни на Ю2, Стинг, Роби Уилиямс и Фил Колинс. Това е един от най-известните крайречни барове на Белград. Страшно ми хареса.

– Просто ми се иска учениците на Златарски да се представят толкова добре, колкото се представихте вие, когато участват в “International Days at Rudjer” догодина – казвам аз и тъкмо искам да добавя още нещо, когато забелязвам, че автобусът намалява скоростта и изведнъж спира. Време е да слизаме. На българската граница сме…

Написаха: Денис, Цвети, Иван, Детелина