Гимназия Златарски се включи в инициатива на ЮНЕСКО: Интервю с д-р Борис Тодоров

Д-р Борис Тодоров е преподавател по история и теория на познанието в Международна гимназия „Проф. д-р  Васил Златарски”. По образование и интереси е историк, изследовател на средновековната история. Има докторска степен по средновековна история от Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA, 2007). Занимава се с потайностите на властта, пространството и паметта в средновековните Балкани и има публикации в списания като Journal of Medieval History. В периода 2007 – 2010 г. е бил щатен лектор по западна история в университета Йонсей, Сеул, Южна Корея. Бил е стипендиант на Центъра за академични изследвания (CAS) в София. Завършил е Първа английска езикова гимназия и Софийския университет „,Св. Климент Охридски”.
……………………………………………………………………………………………………………………
 
Как оценявате мотивите на ЮНЕСКО да обяви 2013-та година за „Година на Св. Св. Кирил и Методий – небесни съпокровители на Европа”?
ЮНЕСКО има сериозно основание да отдаде почит на Кирил и Методий. Те са носители на ценности, които ЮНЕСКО проповядва, а именно: да споделиш знанието, да споделиш словото, красивото и трайното. Папа Йоан Павел II обяви Кирил и Методий за християнски покровители на континента и двамата братя станаха познати и на онази част от Европа, която не ползва кирилицата. Почитта на ЮНЕСКО е жест към Източна Европа, символ на интегрирането на източноевропейските нации към общото културно наследство. Това е жест и конкретно към България като страна с особен принос към делото на Кирил и Методий.

С какви идеи Гимназия Златарски се включи в  инициативата на ЮНЕСКО?
Тази година честваме делото на светите братя Кирил и Методий в контекста на календара на ЮНЕСКО. Форматът, който избрахме, илюстрира целите на Международна гимназия Златарски – да съчетаваме собствения и чуждия опит. Различните класове организираха: историческо изследване по модела на работа в международната IB програма, творческа задача по литература за използване на кирилицата в интернет пространството, викторина върху задължителния материал по старобългарска литература, олимпиада по езикова култура и рисуване. Сред по-долните класове имаше искрен ентусиазъм, сред по-горните – желание да се докажат. В реализацията на програмата помогнаха преподавателите по български език и литература и по история.

Как вграждате делото на славянските просветители във Вашето дело като преподавател?
В историята денят на Кирил и Методий променя смисъла си. В Средновековието са почитали тяхното християнско благочестие и това, че са създали нов език, за да разнесат Божието слово. През Възраждането двамата светци се превръщат в символи на българската обособеност, празникът им е символизирал създаващата се българска нация. В наше време вече говорим за образование изобщо, за професионални търсения и качества, за академична кариера, за отваряне на българина към света.

Възпитаваме учениците си да почитат Кирил и Методий като отстояване на българското наследство и пространство, на убеждението, че това е България и това е нашият дом, съграждан хилядолетия. И също както инициативата на ЮНЕСКО продължава през цялата година, така трябва и да почитаме делото им целогодишно.

Започнали сте академична кариера в чужбина, но сте се върнали и преподавате в българско училище. Как се определяте и говорител на кого сте?
От завръщането си в България през 2010г. преподавам в Гимназия Златарски история и теория на познанието и съм ангажиран с международната програма International Baccalaureate. Ръководя и извънкласни дейности, като например участия на наши ученици в Модел на ООН – форум, на който младите делегати развиват способността да преговарят, спорят и намират решения.

Говоря от името на цялата ни общност, в която се опитваме да създадем нещо трайно и позитивно. Колегите са отдадени на работата си, научени на много търпение и постоянство. Покрай кръвната си връзка с проф. Златарски се чувствам и емоционално обвързан с това престижно училище.

Едновременно с това съм и българин, който е видял свят. Бил съм на 4 континента, учих 6 години в Калифорния, преподавах 3 – в Южна Корея, а брат ми живее в Южна Африка. Имал съм възможността да пътувам, да се срещам с хора от различни страни и професионални поприща. Способен съм да сравнявам нашата действителност с тази в други държави, да осъзнавам по-трезво предизвикателствата и постиженията ни.

Какви ценности отстоявате и искате да предадете на учениците си?
Това, което правим в Гимназия Златарски 300 ученици и 50 учители, и което смятам, че и моите приятели и колеги извън училището също правят, е да чистим и подреждаме „градината”, да съграждаме България като по-хубаво, и приятно място за живеене.

В училище прокарваме идеята, че от нас, хората, споделящи това пространство, зависи да живеем по-добре, по-честно и по-оптимистично, да отстояваме собственото. Ние приемаме много чужд опит, особено в нашето училище, което обучава по международни програми, постоянно се сравняваме с международните стандарти, с едни вече универсални ценности в образованието. Но това само ни окуражава повече да наблягаме на своето, да отстояваме собственото си разбиране за правилно, за добро, за красиво и да се радваме на това място, което е наше.

Споделяме и предаваме от випуск на випуск мисията на гимназията и философията, че непоклатимата ни ценностна система, утвърденият училищен етос, международните стандарти и образователните критерии на модерния свят вървят ръка за ръка.

Почитаме знанието, интелектуално търсене, което ни позволява в по-голяма степен, отколкото е било възможно за предците ни, да се видим кои сме. Днес се радваме на свобода, такава, каквато хората преди 200 години са нямали, да създаваме наши неща, да внасяме от чуждата култура неща по наш вкус и да добавяме от себе си. Това е и нашата задача с учениците – да ги подготвим да бъдат конкурентни, способни да гонят реализацията си навсякъде, но без да се чувстват беззащитни и бездомни, без да се асимилират и изчезват, където и да ги отведе пътят им. Нека знаят, че принадлежат към жизнена творческа общност, че имат своя принос към света. Най-ценното е, че учениците възприемат целите ни като нещо естествено и реално. Младите българи, излезли от училището ни, знаят как да създават, гордеят се с усилията, които влагат и са уверени, че ще получат това, което заслужават.

Добавяте ли нещо към историческото наследство на своите прадеди?
Аз се гордея и с прадядо си – големия български историк проф. д-р Васил Златарски, и с много други мои предци. Сред тях има представители на будната интелигенция през Възраждането – някои са принадлежали към елита на зараждащата се българска нация, участвали са в църковните борби, други имат не по-малко ценен принос към развитието на читалищата и училищата. По някакъв скромен начин отстоявам това, което те са извоювали преди 4-5 поколения и към което търпеливо са добавяли ново и ново съдържание.

Оригиналната публикация на интервюто е във вестник ‘Преса’, 22 юни 2013г.