На учениците с любов (Писмо от малкия остров)

Oбръщение към учениците от Випуск 2011 на Йоана Чепишева от Випуск 2010 на Гимназия Златарски, която в момента е студентка в University of the Arts London, специалност “Интериорен дизайн”.

Здравейте, мили хора:)

Пиша ви много набързичко… не защото нямам време, а защото сега времето работи за вас и трябва бързо-бързо да свиквате с новото темпо, с новите хора, места и миговете. И най-вече с Фейсбук, това не го забравяйте.Като си говорехме за време, то лети. Чиста и проста истина, малко неизбежна, за някои критична, защото то не се връща… за други пък ще е оптимистична – кой знае, някой може да изобрети машината на времето най-накрая!:) Спомням си онзи 15ти септември, когато ви видях в черно и бяло. Всъщност помнех само Анка с дългата черна пола и бялата риза, но това беше, защото Анка я познавах от по-рано и все пак това не ми попречи да се запозная и с мнооооого други. Като че ли беше вчера, когато влязохте в двора, ей така – с букети, с родители, с… въпроси може би?:)

На 18ти юни 2011 ще напуснете същия този двор триумфално, с нова мисия, нова дестинация, хахах, за някои от вас това сигурно ще е “Мисия Лондон” както и на мен. И ето тук идва моето послание към вас:Мили хора, честито! Завършихте и вие. Жалко, че не мога да ви видя в този ден, но… да, казах да не забравяте Фейсбук:)Ще ви пожелая много неща и всяко със своя ред. Не толкова “Честито”, “Браво на отличниците” или нещо подобно, не. Защото всички вие сте отличници и никоя диплома, никой сертификат или приз за “Първенец на випуска” не е достатъчно силно доказателство от това, което опитът ще ви даде. Затова е и дипломирането. Поне така беше с моето: за мен беше по-скор като посвещение, като ритуал, в който аз да получа мисия в чужда страна, с новите хора, нрави и култури.Обожавам мисията си. Това е първото нещо, което ви желая – да знаете не само какво значи “Quo vadis?”, но и да можете да отговорите уверено на въпроса накъде сте тръгнали. Знайте, че изборите, които правите, са избори само и лично за вас и за никой друг, затова… бъдете смели да правите избори! Пожелавам ви да има доза мъдрост в поемането на рискове, нооо и пожелавам и малко доза риск и адреналин в мъдростта, за която живеете.

Бъдете себе си ^^ Няма нищо по-естествено от това да си себе си, то е и уникално. Най-малкото бихте се почувствали като някакви редки находки сред море от толква различни култури. Не се опитвайте да бягате от мястото, от което идвате, защото е по-интересно и забавно на новото място да донесете частичка от корените си. Един човек веднъж ми каза “Има някои неща, които не бива да забравяш. За мястото, откъдето си тръгнала!”

Мечтайте безгранично. Ако има нещо, което да си е лично ваше творение, ваш оригинален дизайн, който не може да бъде прекопиран, то това са вашите мечти. Представете си, че мечтата е като дългия път до върха на планината. Високо, стръмно, трудно достижимо. И все пак достижимо. И ще ви трябват кураж, адреналин и вяра. Вяра, че тази мечта ще се сбъдне, че този връх ще бъде изкачен 😉 И не се страхувайте да споделяте мечтите си – не знаете колко още доброволци можете да съберете за покоряването на върха. А това не е ли по-забавно от това да се правим на “самотни авантюристи”?:)

И да – живейте. Има разлика между “съществувам” и “живея”. Тя, разликата, е в момента, в който отместите погледа и вниманието си от първата към втората думичка. Но е важно да уловите мига. Хехе, carpe diem! Спомням си, че миналата година споделих тези две магични думи пак пред вас. Но тогава не си давах сметка какво е да говориш за опита, живота, приятелите и другите екстри.Защото едно е да подготвиш реч за специален повод. Но друго е животът да ти постави тази задача. Всъщност кой пише речи в живота? Нямаме време за това. Речта не може да бъде написана, но поне да се радваме, че можем да я изживеем. Та, бъдете сигурни, че в тази реч имате увода, изложението и заключението. Е, уводът е кратък. Обърнете внимание на изложението си:) Там се крият истините за вас, за тези около вас, там е смисълът на живота ви – тезата може би? ^^ Може цял живот да ви отнеме за това изложение. И помнете заключението – няма смисъл да обяснявам каква равносметка и какъв поглед назад е това. Но… има време до заключението, дайте да работим върху изложението на тази пуста реч на живота! Дерзайте.И най-вече. Бъдете оригинални. Преди месеци открих това адски готино послание “Бъди оригинален или умри!”. Е, изборът е ваш:) А какво препоръчах за правенето на избори?.. И така нататък до безкрай:)Е, оставям ви да си поемете дълбоко дъх, да сложите тогата, да нагласите шапката, пискюла и да се подготвите за празненството, вашето си празненство. Хайде, до нови срещи евентуално на малкия остров с големите чудаци, ексцентрици и гонители на мечти:) И не забравяйте Фейсбук.

Ваша, Йони:)

P.S. Важно е да има P.S.