Faces of Aces: Ученичка на Гимназия Златарски споделя впечатленията си от пътуването до Букурещ

Faces of Aces: Как срещата в Букурещ по проекта The Power of Difference ми отвори очите за неща, които считах за даденост – Биляна Янкулова, 10б, участничка в първата среща по проекта „Силата на различията“ на Гимназия Златарски

“Kick-off meeting… Каквото и да кажа за посещението ми до Букурещ, ще бъде твърде официално, твърде скучно и недостатъчно съдържателно. Точно обратното на срещата в Румъния.

Лектори, уъркшопи, организационни срещи. Звучи ли скучно? Е, не беше чак толкова зле, но не беше и като да щракаш с пръсти. Четирима гост-лектори ни говориха за темата на проекта – различията (diversity). Играхме на много интересни игри и въпреки студеното време навън ние се смяхме, играхме, танцувахме, но също така имахме шанса да помислим над много сериозни теми.

Какво ме изненада най-много? Може би топлата обстановка, в която бяхме приети. С всеки участник – ученик или учител – можеш да си намериш обща тема за разговор. Изненадаха ме идейните семинари. А може би най-много ме впечатли “the human library” («Жива библиотека»). Това събитие ми даде възможността да говоря с хора, които са били отхвърляни от обществото, да им задам въпроси и да получа честни и свободни отговори. Също така ми беше много интересно да разбера, ако човека срещу мен може да избере трима души, с които иска да прекара три дни във влак, какви хора би избрал. И също така ако можеше да избере трима човека, с които за нищо на света не би прекарал толкова време в един влак. Защо би избрал точно тези хора? Какво ще го подтикне да избере хората, като единственото, с което разполага за тях, е общо описание? Стереотипи, предразсъдъци и минал житейски опит, може би?

Но най-изненадана останах от това колко бързо се променят нещата там. Като започнем от залите, в които бяхме. Те биваха преобразявани за минути. Но и настроенията се меняха със същата скорост. В един момент си разказвахме вицове и се смеехме с пълно гърло, а само минута по–късно не знаехме къде точно се намираме и започвахме да преосмисляме всичко, което сме видели досега, имайки чувството, че сме на светлинни години от Земята. Трудно се намират думите да се обясни нещо толкова завладяващо и каквото и да напиша, е малко, а когато започна да го описвам детайл по детайл, все не мога да представя обстановката, както подобава. Но в едно съм сигурна – срещата ми с всички тези хора от цяла Европа ми помогна да разбера една степен по–добре какво се случва около мен. Отвори ми очите за всичко, което преди отмятах като нормално. Пораснах още малко, станах малко по–силна, но „with great power comes great responsibility”. Колкото сме отговорни за последствията от нашите решения, толкова трябва да сме чувствителни и към решенията на другите и резултата в обществото ни”.

Без значение колко ми се иска един човек да може да промени света, това още е недосегаема идея. Дискриминацията е проблем на целия свят, не само мой или на съученика ми. Но не е задължително един-единствен човек да измисли решението му. Достатъчно е сто човека да измислят една десета от решението. Сто човека да се обединят около една идея. Идея, която да стои в основата, такава, която се разбира лесно и трудно бива извъртана. Това ще е истински напредък.”