"Честит празник! Бъдете будни и дерзайте.": Посланията на наши випускници

Габриела Христова, Випуск 2013 на Гимназия Златарски
Габриела Христова, Випуск 2013 на Гимназия Златарски

Габриела Христова завършва Международна гимназия „Проф. д-р  Васил Златарски” през 2013 година с отличие. Тук тя придобива международната International Baccalaureate диплома с 40 точки, с максимални оценки 7 (от 7) по български език, немски език, икономика и математика. Габриела е вече студент по право в един от най-селективните университети в Лондон – Queen Mary (University of London).

Ето какво сподели тя с нас по повод началото на учебната 2013/2014 година.

………………………………………………………..

‘Скъпи учители, уважаеми родители, драги ученици,

Като малка родителите ми разкаваха приказка за момчето, което мечтаело да достигне звездите, и като всяка една мечта, тя си имала път – път с учение, принципи, морал и изпитания. Малкото момче пораснало и извървяло своя път и въпреки всички трудности, достигнало до звездите, до своята мечта, ала след време си припомнило началото на своята история и в сърцето му връхлетяла тъгата от спомена за старото училище с големия двор, изпълнен с приятели, от който всеки ден се взирал в небето и копнеел, копнеел да порасне.

Пишейки приветственото слово, си спомних за тази приказка от ранното ми детство и изпитах същото това чувство на носталгия по онзи ден, в който за пръв път прекрачих прага на нашето училище. Бях точно там, където сте вие в момента, скъпи осмокласници, и с точно същото свито сърце очаквах първия учебен звънец и възможността да се срещна с новите си приятели, да започна моето пет годишно приключение в нашето училище.

Защо ви разкавам това? Защото всички ние гоним мечти, но късно осъзнаваме, че пътят, по който ходим, е не по-малко красив от тях. За жалост в училище този момент е когато го напуснеш от същия онзи праг, от който си дошъл, и което е най-тъжно- с ясната мисъл, че никога няма да се върнеш в него, не и като напористо, любопитно хлапе, готово да влудява своите всеотдайни учители.

Днес от перспективата на вече завършил Гимназия Златарски ученик намирам за най-ценен именно този съвет- наслаждавайте се на времето в училище, защото то е най-прекрасното и безгрижно време в живота на човек; вслушвайте се в съветите на вашите учители, защото те са вашите най-верни приятели във вашето приключение; вярвайте в учението, защото то ще ви отведе до звездите и отвъд тях; не се плашете от трудностите, те са там, за да услади наградата, чакаща ви в края на вашия път.

Пожелавам ви успешна учебна година, изпълнена с щастие и нови приятелства’.

Виктория Ковачева завършва Гимназия Златарски през 2012 година. В момента учи Кино и телевизионна режисура в НБУ, а през 2014 заминава за Берлин, където ще учи Визуални комуникации.
Виктория Ковачева, Випуск 2012 на Гимназия Златарски

Виктория Ковачева завършва Международна гимназия „Проф. д-р  Васил Златарски” през 2012 година. В момента учи ‘Кино и телевизионна режисура’ в НБУ, а през 2014 заминава за Берлин, където ще учи ‘Визуални комуникации’.

Препубликуваме поздрава на Виктория по случай началото на учебната година от профила й във ‘Фейсбук’.

………………………………………………………..

“Честит празник! Пожелавам на всички, малки и големи да не спират да се учат, защото животът е едно голямо учение и докато се учим, живеем. Бъдете будни и дерзайте!

И за някои от учениците – не е яко’ да не можете да си пишете името в 12-ти клас. Не е яко да се наливате и да слушате чалга. Не е яко да си комуникирате чрез текстовете на чалга песни. Не яко да носите високи токове и жартиери на първия учебен ден, не за друго, ами защото има дупки по улиците и е некомфортно. Не е яко да се хвалите къде сте се напили снощи и кой къде е успял да повърне повече. Не е яко да не можете да държите химикалка заради дългите си нокти. Не е яко да завършите училище и да бъдете една бяла дъска, която тепърва трябва да се изписва.

За някои от учителите – хубаво е да се прочете дефиницията за учител преди да се наречеш такъв. Наричайки се учител не означава, че си научен на всичко. Не е учителско да ходиш неприлично облечен на училище, не е учителско да “тц-каш” в лицето на учениците и да пиеш от сутринта. Не е учителско да предаваш личните си комплекси на учениците, защото трябва да се мисли за следващото поколение. Да си учител не е оправдание, а житейска цел. Не е учителско да показваш на един ученик колко е тъп’, а да го образоваш. Никой не се е родил научен.

И последно… не забравяйте за хигиената на ума, както не забравяте сутрин да си обличате дрехи.”