2014/2015Новини

Какво означава да си учител по география? Награда за учителско есе от Първия географски фестивал

На 25 и 26 април 2015 г. се проведе Първият географски фестивал в град Ямбол. Събитието имаше програма с разнообразни прояви и дейности. Бяха обявени победителите в двата национални конкурса – за учителско есе на тема „Какво означава да си учител по география?” и фотоконкурс за ученици – „Природата на моя роден край”. Поздравления за г-н Калоян Цветков, учител по география в Международна гимназия Златарски, който зае трето място на националния конкурс!

В последните години светът се промени до неузнаваемост. Младите хора имат прекрасната възможност да комуникират с приятели по Интернет, да се информират за географските забележителности и чудесата на природата, да пътуват по света, което е чудесно. Освен знанията, които получават в клас, аз се чувствам отговорен да им помагам да имат реален поглед за света, когато пътуват, да знаят какво ще видят. И не само това. Хубаво е да познават своята Родина, да не се чувстват чужденци в нея, защото България е една красива страна и заслужава да бъде представена пред света в най-прекрасните й краски, за да бъде обект на интерес от повече чужди туристи.”, споделя г-н Цветков.

Публикуваме тук неговото есе “Географията – моята сбъдната мечта”.

Kaloyan Cvetkov“Всеки млад човек има своята мечта, свързана с бъдещото му професионално израстване. Понякога тя се заражда още от ранна детска възраст. Причините могат да бъдат различни. Някои от тях се свързват с професии, обвити в ореола на героичност. Но има и хора, които смятат, че с избраната от тях професия ще бъдат полезни на себе си и на обществото и избират хуманните професии на лекаря или учителя.

И аз, когато избирах своята професия, бях убеден, че тя трябва да бъде интересна, свързана с мечтите ми от детството, да съм удовлетворен от нея и да успея да предам по някакъв начин на хората около мен очарованието на обичаната от мен наука. Комплексността на географията, възможността да се докосвам до нея в ежедневието си, пътуванията ми из България, любопитството ми да изследвам света около мен, ми помогнаха да избера своята бъдеща професия.

От много малък обичах да мечтая и си представях, че пътувам по света. Спирах в
различни континенти, виждах красиви градове, срещах интересни хора, участвах в техния
бит и начин на живот. Опитвах се да си представя как бих могъл да оцелея при условията,
в които живеят все още намиращите се племена в някои отдалечени кътчета по света.
С голям интерес слушах разказите на баба ми за дългото пътешествие на един от
моите прадядовци, който пътувал до Буенос Айрес (Аржентина) 40 дни с кораб от
Испания. Тогава си представях, че и аз потеглям по необятната водна шир, как
задължително срещам пиратски кораб и достигам до желаната от мен дестинация.

Щом дойдеше нощта се взирах в безкрайната космическа вселена, откривах
Голямата и Малката мечка, търсех планети и други съзвездия, вглеждах се в образа на
Земята, в нейното огледало Луната, за да отгатна къде се намира България, политах с
космически кораб, правех прогнози за времето.

Когато пораснах и вече бях ученик в начален етап, проявих интерес към научната
географска литература. Тогава навлязох в дебрите на джунглата, саваните, пустините,
степите, тайгата и тундрата. Научих повече за Великите географски открития, за
пътуванията на Колумб, Магелан, Вашку да Гама, Тасман, Кук, Пири, Амундсен и
завиждах на откривателите за възможността първи да стъпят на непознатите за света земи
съжалявайки, че не съм живял във времената на тези авантюристични пътешествия около
Земята. Възхищавах се на смелостта им да се изправят срещу предизвикателствата, да
докажат предположенията си и да защитят своите теории и открития.

Вече в по-горна степен в училище започнах да се питам кое е по-интересно –
разположението на флората или фауната, дълбините на океана или слоевете на
атмосферата, земните недра или необятният Космос? Мислех си как са се зародили
различните култури и религии, защо населението в държави, разположени на един и същи
остров, говорят на различни езици, а други, намиращи се на различни континенти, имат
сходна писменост и реч? Как мога да събера всичко на едно място, да го изуча
задълбочено и да имам ясна представа за събитията и процесите, довели до тези различия?

Имах много въпроси и търсех отговори. Това ме провокира да ги споделя с
учителката ми по география, която разказваше много увлекателно, описателно и
завладяващо. Разказах мечтите си и тя с удоволствие ме изслуша, даде ми своите
наставления и обобщи с гордост, че всичко това може да бъде научено най-подробно само
в науката География. Без да се замислям повече, когато бях седми клас, избрах
Националната природо-математическа гимназия в София с профил „Науки за Земята“, а
след това Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност География.

Колкото повече изучавах географските науки, толкова повече се убеждавах, че един
човешки живот не е достатъчен, за да си еднакво добре запознат с предмети като
Природната география на света, Биогеография, Климатология, Геоморфология, География
на населението, Картография. Но съм убеден, че човек, стига да пожелае, може да се
развива като всеки ден работи върху собствената си култура и съумее да накара останалите
около себе си да проявят интерес към географията. Знанията и информацията, които имах,
можех да ги предам на други и да ги накарам да заобичат географията, като им показвам
снимки, разказвам интересни факти, случки, истории, процеси, явления и им докажа, че тя
е навсякъде около нас. Ще я видим в близкия парк или планина, в наблизо протичащата
река, в красивите гледки от влака или самолета, в природните бедствия и катаклизми,
които променят живота ни. В природните процеси и явления, движещи човечеството
напред и довеждащи понякога до нови изобретения. Всичко това ме накара да се замисля.
Запитах се как може да се случи? Коя би била най-добрата професия за мен и не след дълго
си отговорих сам.

Наскоро отново прекрачих прага на училището, този път като учител, преподаващ
любимия предмет, и не останах разочарован от избора си.

В последните години светът се промени до неузнаваемост. Младите хора имат
прекрасната възможност да комуникират с приятели по Интернет, да се информират за
географските забележителности и чудесата на природата, да пътуват по света, което е
чудесно. Освен знанията, които получават в клас, аз се чувствам отговорен да им помагам
да имат реален поглед за света, когато пътуват, да знаят какво ще видят. И не само това.
Хубаво е да познават своята Родина, да не се чувстват чужденци в нея, защото България е
една красива страна и заслужава да бъде представена пред света в най-прекрасните й
краски, за да бъде обект на интерес от повече чужди туристи.

Искам те да получат правилната насока за това как да преследват целите и мечтите
си. Да развият своето въображение, да сравняват и оприличават природните обекти,
политическите граници и формите на държавите на различни животни, предмети и пр., да
са сигурни в знанията си. А за всичко това основна роля неизменно играе учителят по
география. Затова така силно обичам тази необятна наука. Научаването на нови неща за
света около мен и всекидневното му преоткриване са истинскят смисъл на живота ми.”

Калоян Цветков, учител по география в Международна гимназия Златарски, април 2015г.