Да учиш в Златарски: Интервю с Андреа Влъчкова '09

Andrea

Здравей, Андреа, много се радваме да те видим отново в Гимназия Златарски. Разкажи на учениците, които не те познават, кога завърши училището и за годините, които си прекарала в Златарски; кои са събитията, които помниш най-цветно?

Завърших гимназията през 2009-тa и макар да звучи банално, за мен тази раздяла беше много трудна. Златарски беше не просто моето училище, за мен беше дом. Със съучениците ми бяхме много близки. Там срещнах хора, които до ден-днешен са много важна част от живота ми. Преподавателите ни се държаха с нас като с големи хора, не като с деца, и имахме страхотна връзка с тях, съветваха ме за академичното ми развитие, но ми даваха и приятелски съвети. Може би затова за мен Златарски е много специално място, почти всеки ден отивах там с огромно желание. Пазя много спомени – мястото предразполага с обстановката и хората, разходки по пътечките покрай цветя и дървета, игри, закачки, смях. Един от любимите ми спомени е когато на коледно тържество на училището прожектираха мое кратко филмче, което снимах и монтирах за празника. На всички много им хареса! Беше голяма еуфория и аз се чувствах, сякаш филмът ми е на прожекция в Кан, страшна радост!

Страстта ти към заснемането на видео клипове и филми е започнала много рано. Разкажи ни в какво се превърна твоето хоби? В успешна професия може би?

Като дете имах разнородни интереси. Обичах да пиша, да снимам, ходех на актьорско майсторство, но когато баща ми ми подари първата видео камера, аз се влюбих и не я пуснах дълги години, дори когато трябваше да държа учебниците здраво с две ръце. Съвсем сериозно – снимах постоянно дори по време на пробните IB изпити. Активно участвах в организирането на всичко, свързано с училищния социален живот. Церемонии, награждавания, имах идея за мюзикъл (не се случи, мисля, че за по-добро). В същото време бях и в IB програмата, където няма шега, нещата са много сериозни. Учителите ми много се тревожеха от моята неспособност да вложа същити концентрация и хъс, които влагах в артистичните си занимания, в учебната си работа. За всички, ангажирани с IB, учението ми беше голяма мъка и стрес, какво ще стане на края. Преподавателите ми и тогавашният IB coordinator, които ме побутнаха в правилната посока и заедно с мен разглеждаха специалности и университети. Показаха и моята Alma mater – Royal Holloway University of London, където учих “Кино и телевизионни науки”. След университета се случиха много събития: фестивалът в Кан, стажът в една популярна компания, която снима документални филми за английската и американската телевизия. Едно лято имахме “дупка” между снимките на един такъв филм и се прибрах за две седмици в България, където се запознах с хора от нашата кино индустрия, попаднах на снимките на пълнометражен филм и получих много интересно предложение за работа в Нова телевизия. Всичко стана толкова бързо и от само себе си, нещата някак сами ме намериха. Върнах се в България и прекарах в “Нова” почти две години. Запознах се със страхотни хора и професионалисти, от които научих много ценни уроци. Интервюирах хора като Пиърс Броснан, изобщо всеки ден беше страшно динамичен. В момента с приятели работим върху свой проект, който ни дава свободата да развиваме собствените си идеи и ужасно много се вълнувам!

Учителите са основните фигури, които изиграват изключително важна роля във формирането на личността на учениците. Кои бяха за теб тези важни хора и какво си научила от тях?

Споменах по-рано, че с преподавателите ни имахме много специална връзка, страхотното беше, че те имаха усета да видят конкретен потенциал в мен и да ми покажат, че тази камера в ръцете ми не е просто хоби. Те ми го казаха, не аз! Детелина Ангелова е един от хората, които страшно много ми помогна да развивам креативността си. В Златарски винаги са държали на отличните резултати – госпожа Кардашева се гордееше и поощряваше академичните успехи, аз не можех да се похваля с такива. В 12-ти клас имах малък проблем с резултата, който бях постигнала и който изискваха в Royal Holloway, бях много тъжна и разочарована и съвсем ясно помня, когато госпожа Кардашева, нашата директорка, ме повика в нейния кабинет и лично пред мен се обади в университета и проведе разговор, в който гарантира, че креативните ми заложби биха имали ценно място в университета. Тогава бях и винаги ще бъда безкрайно благодарна за този жест.

Имам и една смешна история – как преподавателката по физика ме мъчеше да уча, стягаше ме, даваше ми задачи. Аз само се разсейвах, но след като видя едно мое филмче, дойде и ми каза: “Ох Андреа, като видях филмчето, се успокоих. Преди това си мислех, че от теб нищо няма да стане, сега просто зная, че силата ти е другаде.”

Ти неслучайно си отново при нас. Разкажи ни за идеята, която имаш, свързана с обучението на учениците под форма на извънкласно занятие?

Идеята е да съберем всички, които имат интереси в областта на кино и телевизия, и да им покажа общи принципи и техники при боравенето с камера и монтажен софтуер. Би било страхотно да си направим една импровизирана Златарски Телевизия, в която ще има място за интересите и талантите в сферата на операторство, монтаж, сценарий, продуцентство и организация, дори изяви пред камера. Когато бях ученичка, си мечтаех за Златарски ТВ. Не помня, но май не намерих достъчно съмишленици, които да имат нужните познания, и не ни се получи. Освен за техническата част, ще си говорим и за хубаво кино. Бих се радвала да възпитаваме визуална култура у учениците. Киното е култура. Когато имаш богата култура и чувство за естетика, знаеш кое е хубаво и кое не. Имаш желанието да живееш хубаво и красиво и когато дойде някой и ти каже: “Ще живеем така и така”, имаш съзнанието да кажеш – това е хубаво или не е, да приемеш или работиш за нещо по-добро. Масовият вкус трябва да се възпитава, според мен е страшно важно!

Какви съвети би искала да дадеш на учениците, които в момента „преживяват гимназията”?

Не зная дали сега ще ме разберат, аз мислех така и тогава, но имах съученици, които мислеха, че “да ходиш на училище е тъпо”. Не се сещам за нищо друго, освен – наистина да знаят, че всеки ден в гимназията е малко съкровище и подарък. След гимназията идва друг живот, сега просто се радвайте на безгрижието (сериозно!), радвайте се на красивото място, в което прекарвате дните си, и правете нещата с желание, ако искате да се получат. Бъдете мислещи, усмихвайте се и си представяйте това, което искате да постигнете!