Посещението на 9в клас на Международна гимназия Златарски в Народната Библиотека

Една мечта,превърната в реалност: Нашето, българското културно наследство трябва да бъде запазено, не само заради нас самите, а и заради бъдещите поколения, за да могат те да видят със собствените си очи колко уникална е нашата държава.

Класът ми 9в, от Училище Златарски, решихме да спомогнем за тази реализация на нашите мечти, които макар и различни, в сърцевината си носят нещо българско, нещо което всички от нас силно желаехме, да успеем да оставим отпечатък върху българското  културно наследство. С тази нагласа тръгнахме и извървяхме дълъг път.

Решението ни беше да осиновим книга, т.е да я реставрираме по повод 24 май, за да може да се запази за по-дълги времена. Но откъде да съберем пари?, беше всеобщия въпрос, който касаеше всички ни. След много размишления, стигнахме до идеята да направим така наречения,,Bake sale’’. Всеки един от нас с много любов приготви някакви сладкиши, които да се харесат на цялото училище. Разпределихме си роли, някои от моите съученици донесоха балони, прибори и чинийки. Предварително минахме през всички останали класни стаи, за да съобщим за нашата благотворителна цел. Цялото училище много се вдъхнови и ни подкрепи. Bake sale се проведе в четвъртък в едно от 15те минутни междучасия. Пет чина бяха изнесени от стаята ни и поставихме там всичките невероятно изглеждащи изкушения. Имаше какво ли не от пайове, чийзкейкове, торти, чак до баници и гризини. Когато погледнахме тези невероятни маси, отрупани с храна, всички осъзнахме, че не храната е важното в тази ситуация, а това че ще възродим нещо, което иначе би могло да се изгуби във вечността. Тук не ставаше въпрос за яденето, а за нашето културно наследство и ние търсехме всякакви варианти, за да не го изгубим. Когато звънецът би и часовете приключиха, цялото училище се втурна да купува от нашите изделия. За тези решаващи за нас 15 минути ние събрахме гордо 400лв. Празнувахме и се радвахме на всеобщия успех.

Класната ни Ваня Ангелова, отиде до Националната Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, за да попита с тези пари какво би могло да бъде осиновено и върнато обратно към живот. На 31 май, нашият клас отидохме до библиотеката, там бяхме посрещнати много топло. Лично аз влизах за първи път там и ми беше много интересно. Исках да попия всеки един детайл и да я запомня такава каквато е, а именно невероятно красиво място. Когато пристъпих, усетих аромата, който беше изпълнил цялата сграда, а именно мириса на многобройните, старинни четива. Детайлите бяха неописуеми, толкова съвършено място, което се е запазило така добре. Заведоха ни в една зала, където седнахме около кръгла  маса и една мила жена започна да ни обяснява за библиотеката, за наследството и за това колко сме спомогнали то да бъде реставрирано и опазено. Усетихме как тя гъделичкаше нашето его и наистина се почувствахме нужни. Научихме, че сме осиновили вестник Тъпан. За съжаление има много малко тиражи, но ето, че вече един вестник ще бъде реставриран.Има доста осиновени книги, а ние сме едни от малкото хора, които ще направят нещо различно-да реставрираме вестник.Разбрахме също така, че не само хора от България даряват парични суми, но и такива от чужбина. Независимо, че не са в своята родина, те продължават да я подкрепят. Замислих се кои ли са тези хора? И осъзнах, че са достойни за уважение, някога бих искала и аз да съм като тях. Разгледахме и ръкописи от Софийската книжовна икона, които стояха зад витрини. Научих също, че и светлината уврежда книгите, затова отгоре им слагат бели листа, които предпазват от слънчевите лъчи, влизащи от прозорчетата.Не можех да повярвам, че нещо толкова просто като бял лист би спомогнал за предотвратяването на увреждане на едно четиво.Явно нещата, които в ежедневието ни са толкова незначими, могат да са в действителност много полезни. Обясниха ни, че ще бъдем канени на всички тържествени събития, свързани с  библиотеката, а когато завършим отново ще бъдем повикани за някакви изненади. Преди да напусна библиотеката се обърнах и сякащ спрях времето, само за да успея отново да огледам всичко и когато се върна да видя абсолютно същата картина, а именно щастливите лица, многобройните ръкописи и всички тези съвършени елементи от интериора.

Това беше едно незабравимо изживяване, не само за мен, но и за класа и нашата класна, без която тази мечта нямаше да успее да стане реалност.

Автор: Цветелина Гешева